КРАЯТ НА НЕНОРМАЛНИЯ ПЪТ
… понеже приближавам се към края на своя ненормално дълъг път,
прииска ми се просто да узная какво за мене мисли си светът? –
дали във невъзможните си мисли не съм му някой лишен изтърсак,
след който просто трябва да почисти и да ме скрие в бездните от мрак,
дали не съм пък и значима личност? – заслужила лампази и медал,
подир която губи смисъл всичко – живял ли съм, или не съм живял,
дали невям след думите ми прости е станал някак по-добър и благ,
несретника по Коледните пости е срещал с хляб на своя късен праг,
дали наместо мен разстла постеля на друмника, окъсал през нощта? –
додето аз – неделя след неделя! – все болките му дишам – и чета,
Ще се кълна – дори и в белезници! – дори да падна в Ада съм готов. ...