3 янв. 2024 г., 08:33

Краят на ненормалния път 

  Поэзия
159 2 1

КРАЯТ НА НЕНОРМАЛНИЯ ПЪТ

 

… понеже приближавам се към края на своя ненормално дълъг път,

прииска ми се просто да узная какво за мене мисли си светът? –

дали във невъзможните си мисли не съм му някой лишен изтърсак,

след който просто трябва да почисти и да ме скрие в бездните от мрак,

дали не съм пък и значима личност? – заслужила лампази и медал,

подир която губи смисъл всичко – живял ли съм, или не съм живял,

 

дали невям след думите ми прости е станал някак по-добър и благ,

несретника по Коледните пости е срещал с хляб на своя късен праг,

дали наместо мен разстла постеля на друмника, окъсал през нощта? –

додето аз – неделя след неделя! – все болките му дишам – и чета,

Ще се кълна – дори и в белезници! – дори да падна в Ада съм готов.

Светът е прочит. И на вси езици! – е Обич. И Надежда. И Любов.

 

21 декемврий 2023 г.

гр. Варна, 19, 05 ч.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??