Краят на времето

Sep 27, 2007, 8:36 AM

Poetry

540 0 2

Времето се свлече и легна бездиханно,
пронизано в гърдите от яростен куршум.
Дните настоящи разкъсваха го жадно,
поливаха с кръвта му нечестният си щурм.

Със сетни сили махна към миналото давно,
сърцето му изтръпна, макар от спомен блед.
Природа, благородство - тогава беше славно,
а днес е славен онзи, във който няма чест.

Времето прошепна: "Защо? Аз само преча.
О, ясен ми е пътят, сегашно поколение!".
Огледа се, извика, само заби си меча;
отказа се от свят, тъй пълен със безвремие.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Ванилин (Ванилин Гавраилов)

2007-10-04T11:49:45+03:00

Добре, Петя! Продължавам да те чета!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-09-27T15:47:17+03:00

Браво, Петя, страхотно.