Краят на вълчицата

Jul 1, 2020, 3:54 PM

Poetry » Phylosophy

1032 9 19

Дивото в мен се събуди.
Нокти плътта ми разпукват,
вълча снага - сива козина,
хищна и алчна муцуна,
щръкват тревожно ушите ми
моят вълк щом ме целуна.
Вия и пукат ми костите,
от месечина съм луда,
ала са гладни вълчетата,
майка съм - сякаш съм чудо!
Няма покой за душата ми,
рия през пясък и клони, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Краят на вълчицата

Want to read more?

Random works