Краят на вълчицата

1 июл. 2020 г., 15:54

Поэзия » Философская

1007 9 19

Дивото в мен се събуди.
Нокти плътта ми разпукват,
вълча снага - сива козина,
хищна и алчна муцуна,
щръкват тревожно ушите ми
моят вълк щом ме целуна.
Вия и пукат ми костите,
от месечина съм луда,
ала са гладни вълчетата,
майка съм - сякаш съм чудо!
Няма покой за душата ми,
рия през пясък и клони, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Краят на вълчицата

Искате да прочетете повече?

Предложения