Katriona (Кети Рашева)
122 7684
1 июл. 2020 г., 15:54

Краят на вълчицата 

  Поэзия » Философская
932 9 19

Дивото в мен се събуди.

Нокти плътта ми разпукват,

вълча снага - сива козина,

хищна и алчна муцуна,

щръкват тревожно ушите ми

моят вълк щом ме целуна.

 

Вия и пукат ми костите,

от месечина съм луда,

ала са гладни вълчетата,

майка съм - сякаш съм чудо!

Няма покой за душата ми,

рия през пясък и клони,

трябва да храня децата си,

вълчи са мойте закони

 

Дивото в мен недолюбва

ни опелото, ни гроба -

гладни да скитат - нозете ми,

гладна за вълци - утроба.

 

В тъмния губер на сенките

дебна, във шума зарита.

Дивото в мен тържествува.

Съмва се. Падам убита.

 

© Кети Рашева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??