Загубих се без дори да разбера...
уж здраво се държах за клона,
но някак си, обезверях.
Омръзна ми да чувствам болка.
Омръзна ми да бъда аз...
Не ми се иска да вися на закачалка,
да чакам да ни има нас.
Някой тайно в ъгъла ни аплодира.
Ръмжат в нас най тихите надежди,
не веднъж, прехапал си език...
вежди... кършиш, търсиш си утеха,
но от кого се криеш... ти кажи.