aap (Ангел)
945 3666
4 мар. 2023 г., 23:47

Криеш се 

  Поэзия
238 1 3

Загубих се без дори да разбера...

уж здраво се държах за клона,

но някак си, обезверях.

Омръзна ми да чувствам болка.

 

Омръзна ми да бъда аз...

Не ми се иска да вися на закачалка,

да чакам да ни има нас.

Някой тайно в ъгъла ни аплодира.

 

Ръмжат в нас най тихите надежди,

не веднъж, прехапал си език...

вежди... кършиш, търсиш си утеха,

но от кого се криеш... ти кажи.

© Ангел Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви,Младене,Миночка за подкрепата и разбирането към мен и стиха ми!Успешна нова седмица ви желая!!!
  • Лошо е да останем без надежда, Ангел, но така или иначе, животът си тече, като река, ту бурна, ту тиха и спокойна. Бъди уверен и вдъхновен!
  • "Ръмжат в нас най тихите надежди,
    не веднъж, прехапал си език...
    вежди... кършиш, търсиш си утеха,
    но от кого се криеш... ти кажи."

    Много силно, Приятелю! А това: "вежди...кършиш" е изумителен образ!
Предложения
: ??:??