Jan 9, 2021, 9:18 AM  

Kуче да нахраня, с маргарити. 

  Poetry » Other
253 2 7

Веднъж и ти , различен уж от хората останали,
какво все пишеш? Как се случва? Ме попита.
Безумие от ранно детство, здраво ме е хванало –
опитвам  куче да нахраня, с маргарити.

 

Прекръстила ръце –  внезапно страшно охладнелите.
Усмихнах се, прикрила с клепките зеници.
Разпети петъци живот, възкръсване в неделите,
не ме разбра. Крилата са за лунатици.

 

Ако боли, таблетка, гняв лекува се с напиване,
ако си сит и здрав защо ти е да пишеш?
Листата ли? Ха, виж –  прозорци колко има, за измиване.
Живуркаш си... Нормално... През един път дишаш...

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??