9.01.2021 г., 9:18 ч.  

Kуче да нахраня, с маргарити. 

  Поезия » Друга
243 2 7

Веднъж и ти , различен уж от хората останали,
какво все пишеш? Как се случва? Ме попита.
Безумие от ранно детство, здраво ме е хванало –
опитвам  куче да нахраня, с маргарити.

 

Прекръстила ръце –  внезапно страшно охладнелите.
Усмихнах се, прикрила с клепките зеници.
Разпети петъци живот, възкръсване в неделите,
не ме разбра. Крилата са за лунатици.

 

Ако боли, таблетка, гняв лекува се с напиване,
ако си сит и здрав защо ти е да пишеш?
Листата ли? Ха, виж –  прозорци колко има, за измиване.
Живуркаш си... Нормално... През един път дишаш...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??