Nov 3, 2016, 11:36 AM

Криле 

  Poetry » Other
525 0 0
Лежа във прозрачен ковчег,
от есенна шума обкичен,
и сякаш изминал е век,
откак за последно съм дишал.
Лежа сред прозрачни воали
и как не потъвам е чудо -
от липси натегнал съм цял,
от думи и мънички лудости.
Лежа и се взирам, невиждащ,
в спокойното сиво небе;
водата тревожат между ни
шепоти с пъстри криле.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър All rights reserved.

Random works
: ??:??