Nov 3, 2016, 11:36 AM

Криле 

  Poetry » Other
441 0 0

Лежа във прозрачен ковчег,
от есенна шума обкичен,
и сякаш изминал е век,
откак за последно съм дишал.

Лежа сред прозрачни воали
и как не потъвам е чудо -
от липси натегнал съм цял,
от думи и мънички лудости.

Лежа и се взирам, невиждащ,
в спокойното сиво небе;
водата тревожат между ни
шепоти с пъстри криле.

© Александър All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??