Счупена чаша, от която може да се пие.
Отдавна е без дръжка и права не стои.
Но е пълна с кристали, кристали от твоите сълзи.
Събрани са, за да не препълват душата ти.
А някой там – отсреща, простира твоите мечти.
На показ, за да ги видят другите изпрани – чисти.
Може би. И прах по тях полепва и ги мърси
вятърът от чуждите мисли и очи.
A ти си вече до ръба препълнена,
приливат се от теб отприщени като вълни,
разплискани, попиващи, разпенени
вълнения; ...