Счупена чаша, от която може да се пие.
Отдавна е без дръжка и права не стои.
Но е пълна с кристали, кристали от твоите сълзи.
Събрани са, за да не препълват душата ти.
А някой там – отсреща, простира твоите мечти.
На показ, за да ги видят другите изпрани – чисти.
Може би. И прах по тях полепва и ги мърси
вятърът от чуждите мисли и очи.
A ти си вече до ръба препълнена,
приливат се от теб отприщени като вълни,
разплискани, попиващи, разпенени
вълнения;
и в меки отливи
прибират се във чашите,
изсъхват
(заспиват), притихват на кристали.
А озарена, ти оставяш ги на масата
сред разхвърляните чаши.
И пак си малка:
лъчезарна като дете.
© Стоян Всички права запазени