May 6, 2012, 10:56 PM

Кръгла луна 

  Poetry » White poetry
983 0 15

Една кръгла луна

е изгряла,

но не е луда,

колкото някога.

Тази другата беше

от любов побеляла,

тази малко посърнала,

вяла...

И се лутам

между балкона и стаята,

ала всъщност

ме няма тук никъде.

Може би,

може би още съм в спомена,

който в мене

огньове от страсти  кладе.

Скитат облаци,

вятър отнася ми мислите

и протяга се вечер, 

окръглила нощта.

Аз догонвам

на спомена чувствата, слепите,

със една от любов

полудяла луна.



© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??