Една кръгла луна
е изгряла,
но не е луда,
колкото някога.
Тази другата беше
от любов побеляла,
тази малко посърнала,
вяла...
И се лутам
между балкона и стаята,
ала всъщност
ме няма тук никъде.
Може би,
може би още съм в спомена,
който в мене
огньове от страсти кладе.
Скитат облаци,
вятър отнася ми мислите
и протяга се вечер,
окръглила нощта.
Аз догонвам
на спомена чувствата, слепите,
със една от любов
полудяла луна.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados