6 may 2012, 22:56

Кръгла луна 

  Poesía » Versos blancos
985 0 15

Една кръгла луна

е изгряла,

но не е луда,

колкото някога.

Тази другата беше

от любов побеляла,

тази малко посърнала,

вяла...

И се лутам

между балкона и стаята,

ала всъщност

ме няма тук никъде.

Може би,

може би още съм в спомена,

който в мене

огньове от страсти  кладе.

Скитат облаци,

вятър отнася ми мислите

и протяга се вечер, 

окръглила нощта.

Аз догонвам

на спомена чувствата, слепите,

със една от любов

полудяла луна.



© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??