Apr 23, 2013, 9:12 AM

Кръговрат 

  Poetry » Landscape
563 0 0

Тиктака часовникът и времето не спира,

все така неусетно лети.

И така, година след година,

животът си върви.

 

Пролетта със свойте дъхави цветя

или лятото със свойте жеги.

Есента със свойте чудни багрила

или пък зимата със свойте преспи снежно бели.

 

И тъй си времето тече,

във какво ли то ще ни превърне?

Премята буйни ветрове

и отново между пръстите ще се изплъзне!

© Богданка Малчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??