Кръговрат

23 abr 2013, 9:12

Poesía » Del paisaje

565 0 0

Тиктака часовникът и времето не спира,

все така неусетно лети.

И така, година след година,

животът си върви.

Пролетта със свойте дъхави цветя

или лятото със свойте жеги.

Есента със свойте чудни багрила

или пък зимата със свойте преспи снежно бели.

И тъй си времето тече,

във какво ли то ще ни превърне?

Премята буйни ветрове

и отново между пръстите ще се изплъзне!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.