КРЪСТОПЪТ
Стоя на кръстопът.
Нощта над мен е нежна,
но асоциациите за красота
недейте, моля ви, да будите.
Сега стоя на кръстопът,
а в мен самия
кръстосва ято ослепели прилепи.
Това е.
Болезнено, мъчително,
с криле от осъзнати истини
във незаслужени обиди и вини,
на вечна слепота обречени,
крещят като кошмари сред съня ми.
Миг само, само миг
и всичко ще е друго,
от кръстопътя ще остане оня път,
по който няма да се лутам.
Остава да го уловя,
с ръце душата своя да разтворя,
за да изхвръкне ятото навън завинаги.
Да, само миг, когато
от крясъка на прилепите слепи
ще се роди божественият глас на гълъби...
© Валентин Иванов All rights reserved.