КРЪСТОПЪТ

Стоя на кръстопът.

Нощта над мен е нежна,

но асоциациите за красота

недейте,  моля ви, да будите.

Сега стоя на кръстопът,

а в мен самия

кръстосва ято ослепели прилепи.

Това е.

Болезнено, мъчително,

с криле от осъзнати истини

във незаслужени обиди  и вини,

на вечна слепота обречени,

крещят като кошмари сред съня ми.

Миг само, само миг

и всичко ще е друго,

от кръстопътя ще остане оня път,

по който няма да се лутам.

Остава да го уловя,

с ръце душата своя да разтворя,

за да изхвръкне ятото навън завинаги.

Да, само миг, когато

от крясъка на прилепите слепи

ще се роди божественият глас на гълъби...