Кръстопът

Oct 23, 2008, 2:03 PM

Poetry » Phylosophy

480 0 5

Вълшебна формула ли си над океана,
или на отговора закъснял си края...
Звезди изпращаш, смях и сълзи даряваш,
с магическа власт в гърлото ми засядаш...

Застиваш от векове на желания остров,
като влюбена двойка, заслушала Моцарт...
И се спираш с маска смаяно черно-бяла,
като преоблечен до живот залез акварелен...

Там, извън е пътят, или вътре в себе си,
без граници, с хармония на Дебюси...
Пейзаж красив преминал скоростно
там, с верен знак - отвъд при корена си...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-10-24T08:39:21+03:00

стих...като нежен акварел...по Моцарт...
хубаво е...с обич.
враната (Маргарита Василева)

2008-10-23T23:20:57+03:00

Пътят Тюркоазена,незнайният път,който винаги ни тревожи...
С обич!
Ивана59 (Иванка Гичева)

2008-10-23T17:08:03+03:00

Там, извън е пътят, или вътре в себе си,
без граници, с хармония на Дебюси...

Благодаря ти, Мариола!
Dark_Island (Таня Георгиева)

2008-10-23T15:38:58+03:00

Прекрасен стих!Поздрави!
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

2008-10-23T15:37:33+03:00

поздрав за хубавия стих, Мариола!