23 окт. 2008 г., 14:03

Кръстопът 

  Поэзия » Философская
512 0 5
Вълшебна формула ли си над океана,
или на отговора закъснял си края...
Звезди изпращаш, смях и сълзи даряваш,
с магическа власт в гърлото ми засядаш...
Застиваш от векове на желания остров,
като влюбена двойка, заслушала Моцарт...
И се спираш с маска смаяно черно-бяла,
като преоблечен до живот залез акварелен...
Там, извън е пътят, или вътре в себе си,
без граници, с хармония на Дебюси...
Пейзаж красив преминал скоростно
там, с верен знак - отвъд при корена си...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Все права защищены

Предложения
: ??:??