Сред пожарища тръгвам и сам
се обричам на огнена клада.
Разтреперан, смутен, разпилян,
а душата е толкова млада.
Чак не знае какво е любов
и във хората търси доброто.
Но животът безумно-суров,
удря тежки шамари със грохот.
Още дишам и още тупти
в мен сърце, а остава ми – колко?
Този свят в мен боли и боли,
и ще има ли край тази болка? ...