26 sept 2024, 7:19

Кръстопътна нетленност 

  Poesía
303 4 3
Сред пожарища тръгвам и сам
се обричам на огнена клада.
Разтреперан, смутен, разпилян,
а душата е толкова млада.
Чак не знае какво е любов
и във хората търси доброто.
Но животът безумно-суров,
удря тежки шамари със грохот.
Още дишам и още тупти
в мен сърце, а остава ми – колко?
Този свят в мен боли и боли,
и ще има ли край тази болка? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??