Във мъка нещастна горя

и дните горчиво проклинам,

когато във мрак  и тъга,

вечно с душите заспивам.

Мрак  ще се спусне за веч

над земята... и сълзи ще

капят над гроба студен.

Тогава душата покой

не ще намери, ще се чуват

писъци на трупове студени.

Сълзи над гроба се ронят,

Ангели горчиво се молят,

отиде си душа красива,

отиде си със болката - сива.

Сърцето и бе превърнато

в лед, Принцеса на Мрака

тя стана... във кървави

сълзи обляна...