Voodoo-Kukla
18 results
Тъжно-веселият клоун загледан във забравената празна книга.
... Няма, няма край този негов свят... няма край този негов смъртен час... Небе... а зад небето пак смеещи се клони, клони, които се впиват душата ти, пробождайки съзнанието и топлината в очите. Мъртви клони, бледи и жадни от злобата, която ...
... Няма, няма край този негов свят... няма край този негов смъртен час... Небе... а зад небето пак смеещи се клони, клони, които се впиват душата ти, пробождайки съзнанието и топлината в очите. Мъртви клони, бледи и жадни от злобата, която ...
1185
И нека смъртта ме застигне...
И нека душите изтлеят...
И нека мечтите издигнат...
Англели в хором да пеят...
И нека във мъка оставя, ...
И нека душите изтлеят...
И нека мечтите издигнат...
Англели в хором да пеят...
И нека във мъка оставя, ...
1070
7
Черната роза от болка изсъхва...
Време изтича - пепелта я обгръща...
Положена за веч във стъклен ковчег,
който бе обгърнат в лед...
Стъклени сълзи безкрайно ще рони, ...
Време изтича - пепелта я обгръща...
Положена за веч във стъклен ковчег,
който бе обгърнат в лед...
Стъклени сълзи безкрайно ще рони, ...
696
Във мъка нещастна горя
и дните горчиво проклинам,
когато във мрак и тъга,
вечно с душите заспивам.
Мрак ще се спусне за веч ...
и дните горчиво проклинам,
когато във мрак и тъга,
вечно с душите заспивам.
Мрак ще се спусне за веч ...
765
Прозрачни хора, в чиято стъклена душа плува черна капка отрова. Прозрачни хора, чиито устни шептят клетви, а сърцето им остава студено. Прегърнати, слети в едно безформено цяло. От ужас настръхнали, че са смъртни. Животът е предизвикателство как да летиш и падайки долу да не се счупиш. Стъклени души ...
2117
1
Искам да разгоня настръхналите от студ, изтръпналите от безразличие, изтощени клони на оголени скелети. Опорна точка на измисленото ни ежедневие. Те крепят света в сънищата ни. В живота си ние сме обрулени от низки страсти, но стремящи се нагоре. Небето изпълва пространството между чарковете ни, ако ...
1385
Виж ме! Аз съм кула от карти! Мислиш си, че с един неочакван порив на вятъра би могъл да ме разруши? Но не! Защото казват хора, били правили здрави Айфелови кули от кибритени клечки. Да, казват - не знам дали е вярно или не. Аз съм кула от карти. Мога всеки момент пред теб да се срина и да ти наредя ...
1917
1
Черна мъка... черна болка... черен свят...
Две сърца умират славно, гроб до гроб, потъват бавно веч във вечността, кръв при кръвта, пръст при пръстта. Вятърът повява там, листата от кървавите рози, отронили се от студената мъгла. Тя стоеше тук... на гроба му, докосваше с белите си пръсти студената н ...
Две сърца умират славно, гроб до гроб, потъват бавно веч във вечността, кръв при кръвта, пръст при пръстта. Вятърът повява там, листата от кървавите рози, отронили се от студената мъгла. Тя стоеше тук... на гроба му, докосваше с белите си пръсти студената н ...
935
И тъй със непомилвано сърце,
душата се понася в гроба
и в ден, когато тя не спи,
Смъртта с венци я поробва...
Кръвта потича от очите, ...
душата се понася в гроба
и в ден, когато тя не спи,
Смъртта с венци я поробва...
Кръвта потича от очите, ...
820
3
Писък на гарван се чува над гроба,
клоните скърцат с горчива злокоба.
Сенки на мъртви гонят нощта...
- Утре ще дойде и Тя във пръстта!
Трънни венци и изсъхнали рози, ...
клоните скърцат с горчива злокоба.
Сенки на мъртви гонят нощта...
- Утре ще дойде и Тя във пръстта!
Трънни венци и изсъхнали рози, ...
758
1
За веч едно листенце там ще се отрони,
ще падне във дълбоката тъга,
то цвят било е някога тогава,
когато нямало е вечната тъга..
Краят му дошъл е вече, то потъва ...
ще падне във дълбоката тъга,
то цвят било е някога тогава,
когато нямало е вечната тъга..
Краят му дошъл е вече, то потъва ...
639
1
Защото Адам и Ева съгрешиха, като ядоха от плодовете на дървото. А после Бог прати ангелите да ги изгонят от Рая - да осъзнаят грешката си със загубата. И познаха загубата.
Защо трябва а загубим и след това да съжаляваме? Колко трудно е да се даде еднозначен отговор! Сигурно е, че когато за пръв път ...
Защо трябва а загубим и след това да съжаляваме? Колко трудно е да се даде еднозначен отговор! Сигурно е, че когато за пръв път ...
2766
Една малка душа, малка колкото листенце от момина сълза.
Душа, неопознала същността на живота. Да, това е тъжна, а същевременно и жалка история. Душица, неопознала моментите, спиращи дъха, невидяла невидимото, а само студа.
Сърцето било посипано някога със захар, било сърчице с най-чистата и кристал ...
Душа, неопознала същността на живота. Да, това е тъжна, а същевременно и жалка история. Душица, неопознала моментите, спиращи дъха, невидяла невидимото, а само студа.
Сърцето било посипано някога със захар, било сърчице с най-чистата и кристал ...
2302
1
Един ден, когато траурната песен над земята ще ехти. Един ден, когато ме няма, Аз ще се чувствам безкрайно щастлива, че вече не съм жива. Тогава ще се родя отново, отново... там някъде високо в небето и дълбоко в морето, а тялото ми ще е някъде в пръстта. Там ще е моят истински дом, който никога не ...
1255
1
Стоя и мълча на себе си... не знам дори какво искам... дали да умра, или да живея вечно, за да видя края на света. Гледам заобикалящата ме реалност, а всъщност живея в моята нереалност, сътворена от собствената ми илюзия. Гледам истината, но виждам недействителността... Смея се, а всъщност плача... ...
938
1
Стоиш и гледаш... да, едни мънички, сребърни иглички,набодени по аленото кадифе.
И гледаш замечтан и смутенo, премигваш мълчалив.
Погледай ги, виж колко са красиви... стоят си тихо, кротко в своя ред тъй безмълвни.
Ах, тези малки, мънички топлийки, набодени по аленото кадифе във своя ред. Една до др ...
И гледаш замечтан и смутенo, премигваш мълчалив.
Погледай ги, виж колко са красиви... стоят си тихо, кротко в своя ред тъй безмълвни.
Ах, тези малки, мънички топлийки, набодени по аленото кадифе във своя ред. Една до др ...
929
1
Смъртта ти застила легло от забрава,
със кикот злокобен изпраща те там,
където за злото ще бъде забава
да гаснеш измъчен във Бездната сам.
Дори и когато със ярост се бориш, ...
със кикот злокобен изпраща те там,
където за злото ще бъде забава
да гаснеш измъчен във Бездната сам.
Дори и когато със ярост се бориш, ...
1003
2
Тя стоеше там, сама, в една от тихите празни зали на НАТФИЗ. Застанала до вратата, съзерцаваше червените завеси на прашната сцена и празните, симетрично подредени столове. Очите й направо грееха. Тя виждаше своите изгубени мечти. Виждаше всичко изгубено, което е оставила, сълзите пълнеха очите й, съ ...
1740
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
