КУЧЕШКА ПЕСЕН

... помияр на плажа лае, гони чайки по брега,

дълъг вятър от Безкрая духа – нам си откога,

старият пазач на плажа вестници боде на шиш,

всеки си прибра багажа към Чирпан и към Париж,

мазната вълна тътрузи дънери и клечорляк,

щипе мъртвите медузи изпълзял на сухо рак,

изгревът се тръшка – морав, жълт, зелен и син от студ,

и не дири никой кораб в залива ми тих приют,

мъкнат празните си кофи пак рибарите оттук –

ще обядвам със картофи или пилешко със лук,

рано лятото си тръгна – спря и слънце да пече,

и студът на всеки ъгъл хапе като зло зверче,

и ми скърца вълнолома като стар, прояден зъб,

тръгвам – сам, пиян и тромав, върху острия му ръб,

сам-саминка – сиротинка, диша – охтичав, денят –

и – измамена калинка, литва си – към онзи свят,

псето зине, аз блуждая, в огъня редим трески –

запокитени в Безкрая малки звездни светлинки.