КУЧЕШКА ПЕСЕН
... помияр на плажа лае, гони чайки по брега,
дълъг вятър от Безкрая духа – нам си откога,
старият пазач на плажа вестници боде на шиш,
всеки си прибра багажа към Чирпан и към Париж,
мазната вълна тътрузи дънери и клечорляк,
щипе мъртвите медузи изпълзял на сухо рак,
изгревът се тръшка – морав, жълт, зелен и син от студ,
и не дири никой кораб в залива ми тих приют,
мъкнат празните си кофи пак рибарите оттук –
ще обядвам със картофи или пилешко със лук,
рано лятото си тръгна – спря и слънце да пече,
и студът на всеки ъгъл хапе като зло зверче,
и ми скърца вълнолома като стар, прояден зъб,
тръгвам – сам, пиян и тромав, върху острия му ръб,
сам-саминка – сиротинка, диша – охтичав, денят –
и – измамена калинка, литва си – към онзи свят,
псето зине, аз блуждая, в огъня редим трески –
запокитени в Безкрая малки звездни светлинки.
© Валери Станков Все права защищены