Кукла

Dec 12, 2012, 12:39 PM

Poetry » White poetry

656 0 2

Това никога не е бил моят свят.

Душата ми умира всеки ден.

Искам отплата от всички.

И безмълвни да бъдат.

Имам толкова неща да кажа.

Не ми остана нищо в този жесток и лош свят.

И никога няма да можете да ги поправите...

Чувствата ми изпотрошени...

Кукла на конци съм аз.

Вече чувства и мисли нямам.

Не мога аз да мечтая, не мога аз да обичам.

Дъждът никога не спира...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Anita765 (Ани Монева)

2012-12-15T06:01:23+02:00

Тава са промени, през които минаваш, които са съпътствани с изострена чувствителност и твоят бунт...
"Въпреки всичко светът е прекрасен."
Рано е още да забелязваш малките неща, които правят този свят и прекрасен...
Katriona (Кети Рашева)

2012-12-12T16:55:22+02:00

Споделям чувствата ти... не е твой, и мой не е, трудно се живее днес. Хубаво написано!