12.12.2012 г., 12:39 ч.

Кукла 

  Поезия » Бели стихове
680 0 2

Това никога не е бил моят свят.

Душата ми умира всеки ден.

Искам отплата от всички.

И безмълвни да бъдат.

 

Имам толкова неща да кажа.

Не ми остана нищо в този жесток и лош свят.

И никога няма да можете да ги поправите...

Чувствата ми изпотрошени...

 

Кукла на конци съм аз.

Вече чувства и мисли нямам.

Не мога аз да мечтая, не мога аз да обичам.

Дъждът никога не спира...

© Мъченик на Изкуството Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тава са промени, през които минаваш, които са съпътствани с изострена чувствителност и твоят бунт...
    "Въпреки всичко светът е прекрасен."
    Рано е още да забелязваш малките неща, които правят този свят и прекрасен...
  • Споделям чувствата ти... не е твой, и мой не е, трудно се живее днес. Хубаво написано!
Предложения
: ??:??