Като счупена, ненужна кукла,
захвърлена на дивана лежа,
а под него, в тайник скрита:
истинската Паскуалина -
куклата любима.
Тя тихо стене, настоява
нечии мънички ръчички
да я вземат,
да я приласкаят.
Аз я слушам безпристрастна:
слушам нейната тъжба...
Ти не чуваш моята молба...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up