Като счупена, ненужна кукла,
захвърлена на дивана лежа,
а под него, в тайник скрита:
истинската Паскуалина -
куклата любима.
Тя тихо стене, настоява
нечии мънички ръчички
да я вземат,
да я приласкаят.
Аз я слушам безпристрастна:
слушам нейната тъжба...
Ти не чуваш моята молба...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация