Болка, отново сълзи,
спасението го няма
и две жестоки стени
притискат моята рана.
Две сълзи в една,
две тела, две души
изпълват надежда сама
и сърцето от нея страни.
А тялото се вече руши,
парченца - едно по едно
отразяват изтлели мечти
и задават въпроса 'Какво?'
Какво като умря в тъга?
Какво като замина далеч?
Какво като диша едва?
Както като щастлива не е веч?
Сякаш нещо ще я спаси,
сякаш ти я обичаш,
защото в кукла на конци
в любов не можеш да се вричаш.
© Няма значение All rights reserved.
Болка, отново сълзи,
спасението го няма
и две жестоки стени
притискат моята рана.
Но ако позволиш лека критика.Тук нещо не е както трябва:
защото в кукла на конци
в любов не можеш да се вричаш.
Просто махни повтарящото се "в".Нарушава ти хубавия ритъм.