Fgttn (Няма значение)
116 122
5.09.2007 г., 14:26 ч.

Кукла на конци 

  Поезия
544 0 1

Болка, отново сълзи,
спасението го няма
и две жестоки стени
притискат моята рана.


Две сълзи в една,
две тела, две души
изпълват надежда сама
и сърцето от нея страни.


А тялото се вече руши,
парченца - едно по едно
отразяват изтлели мечти
и задават въпроса 'Какво?'


Какво като умря в тъга?
Какво като замина далеч?
Какво като диша едва?
Както като щастлива не е веч?


Сякаш нещо ще я спаси,
сякаш ти я обичаш,
защото в кукла на конци
в любов не можеш да се вричаш.

© Няма значение Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • На мен ми хареса.

    Болка, отново сълзи,
    спасението го няма
    и две жестоки стени
    притискат моята рана.

    Но ако позволиш лека критика.Тук нещо не е както трябва:
    защото в кукла на конци
    в любов не можеш да се вричаш.
    Просто махни повтарящото се "в".Нарушава ти хубавия ритъм.
Предложения
: ??:??