Кукла на верига
В гърлото на мрака,
утрото пристъпва като зомби вяло.
Фотографска плака -
светлото е тъмно, черното е бяло.
Вятър вълчи вие,
из камини свири фуги и токати.
Малък Сечко. Зима.
Дъжд в прозорците потропва пицикато.
Люлката на двора
е самотна точно колкото сираче -
мокра е до корен,
и геройски се преструва, че не плаче.
Липсват двете птици
на комина тухлен. Зее празно място.
Само сноп от жици,
и антената на дървен прът отдясно.
Сигурно са мъртви.
(Как се оживява в тази гладна зима?)
И дъждът прехвърля
мокър крак на мястото им на комина...
Покривът е тъжен.
Ревматично пукат старите му цигли.
Люшка се в окръжност,
на тавана сутрин, кукла на верига.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
благодаря!
-
Звучи като предупреждение за това, което ни чака...
Замисли ме.
-
Сюрреализъм в пълния му блясък! Искрени поздрави за тази картина, нарисувана с думи!
-
"В гърлото на мрака,
Утрото пристъпя като зомби вяло.
Фотографска плака -
светлото е тъмно, черното е бяло..."
Още в началото те хваща за гърлото.Нима има по-добро сравнение с нашата действителност? И като прибавиш гладната зима...
На мене ми допадна - харесвам го! Поздрав! -
Тъжно..., дори зловещо...
Поздрави! -
Настръхнах,толкова студ,безнадеждност и отчаяние лъха от думите ти.Радвай се на красивата есен,Радост моя!
-
"Зее празно място."
Много силно...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
