Регина (Радост Даскалова)
374 1425
11.09.2014 г., 12:43 ч.

Кукла на верига 

  Поезия
625 0 7

В гърлото на мрака,

утрото пристъпва като зомби вяло.

Фотографска плака -

светлото е тъмно, черното е бяло.

Вятър вълчи вие,

из камини свири фуги и токати.

Малък Сечко. Зима.

Дъжд в прозорците потропва пицикато.

Люлката на двора

е самотна точно колкото сираче -

мокра е до корен,

и геройски се преструва, че не плаче.

Липсват двете птици

на комина тухлен. Зее празно място.

Само сноп от жици,

и антената на дървен прът отдясно.

Сигурно са мъртви.

(Как се оживява в тази гладна зима?)

И дъждът прехвърля

мокър крак на мястото им на комина...

Покривът е тъжен.

Ревматично пукат старите му цигли.

Люшка се в окръжност,

на тавана сутрин, кукла на верига.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • благодаря!
  • Звучи като предупреждение за това, което ни чака...
    Замисли ме.
  • Сюрреализъм в пълния му блясък! Искрени поздрави за тази картина, нарисувана с думи!
  • "В гърлото на мрака,
    Утрото пристъпя като зомби вяло.
    Фотографска плака -
    светлото е тъмно, черното е бяло..."

    Още в началото те хваща за гърлото.Нима има по-добро сравнение с нашата действителност? И като прибавиш гладната зима...
    На мене ми допадна - харесвам го! Поздрав!
  • Тъжно..., дори зловещо...
    Поздрави!
  • Настръхнах,толкова студ,безнадеждност и отчаяние лъха от думите ти.Радвай се на красивата есен,Радост моя!
  • "Зее празно място."
    Много силно...
Предложения
: ??:??