Кукла с тиара на кокичета
Не се нуждая от незабравка, да знам, че небето е небе.
И във всяка синя точка на калинки, да се губя в
облачно море.
Не се нуждая от всички южни ветрове, да стрелят
на портокалови посоки и заскрежено поле.
Знам, че снежинките са още живи, неродени и безмълвни,
в очите на вятърно дете.
Не се нуждая, от бакърени корсети, обвили листи
и дървена снага.
Изхвърлих вече всички морски червила, че морето
е забравило изпитите лета.
Изхвърлих вече рапанените шнолки, късно е и навярно,
удавило сега и малиновите нощи.
Бяло е и луната не e болна, защото никога не я боли, тя
разбира за късните следобеди и хорски "добрини".
Бяло е и сякаш потъвам в глухарчени очи, дъждовно е
и вяло, акостирам сред бляскави неги.
Може би е пулс и усещам, как луната е вълчица и вие
с звездното месо.
Пир е и стъпките са вече тихи, само ромот на дъждовен
семафор.
Да тръгна ли сред водната илюзия и онзи седефен
блян?
Да си направя кукла с тиара на кокиче и сребърен воал.
Да ушия полярното сияние и множество светлинки.
Да знам, че снежинките ще са чеиза и драперия от
котюр.
Вълците ще хапят чумата сред хора, приказка объркана
и шапчицата не е червеникава.
Приказка за просяка и мухлясала трошичка.
И плъховете ще подминат восъка, че кълнем се в него
и прекръства ме.
Но моля се на Господа-човек ме направи с мускули и жили,
но не фалшив и фарисейн(варосана гробница)...
А човек ме направи и душата си да нося на земетръси.
Човек ме направи и в калното сбогуване, в гордостта
си в сън да ослепи.
Човеците в молитва, никога не умират сами!
Николай Василев
07.11.2020г
© Николай Василев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Макар и със закъснение, поздравления и от мен, Ники, за оригиналния стих!
-
Благодаря ви Митко, Скитнице, Джени!
Че се потопихте в един по-различен свят на илюзия и вълшебство! -
"Приказка объркана"
Ами пишеш приказно Ако си гледал филма "Лабиринт" - с Дейвид Бауи - и там е така комплицирано и красиво както при теб Пишеш завладяващо-приказно, Ники! -
Удивена съм, каква магия от думи... и колко много е закодирано...
Потопих се в един различен, странен и нестандартен свят!
"Човеците в молитва, никога не умират сами!"
Благодаря! Истинско удоволствие е! -
Да, нестандартно пишеш, като следствие от светоусещането.
-
Благодаря ви-Краси, Йоанка, Пепи, Гош, Светулке, Младене, Наде, че се потапяте в лудите ми стихове и въображение!
Които от вас е чел "Кукла от лалета", ще си спомни, че този стих е продължение на него, но предствен от друг ъгъл и ракурс!
И исках онзи vibe от 2016г -да бъде представен в този стих!
Подготвям и са готови още неща-"Ники в залезната лудница", "Дайте ми поезия-"Диазепан", "Кралицата на дъждовната поезия", "В червените очи на Червената шапчица"!
Като"Ники в залезната лудница" и"В червените очи на Червената шапчица", ще ги представя като киматографични стихове, т.е влизам в роля и това ще е нещо ново за тук и малко хора ще го приемат, но не се страхувам от това!
Благодаря ви! -
Кипяща до небесата образност, а след това падаща водопадно и шрапнелно - като бенгалски огън върху читателя. Това е твой патент, Ники. Както и нестандартността. Поздравявам те! Както споделя Йоана, винаги изненадваш в най-възвишения смисъл на поетичното слово.
П.П. Сърдечно ти благодаря за огромната подкрепа на моите текстове в Откровения. За мен тя е поощрение и ме задължава да вдигам още по-високо летвата. Което ще правя и занапред. Желая ти много успешна и творческа седмица! -
Дано тук няма дизайнери от котюр, че само в снежинки още не са били облечени(съблечени) моделите.🙄 Отново вдишах опасно висока доза оригиналност при теб. Привет!
-
Пъстър вътрешен свят, колоритен стих.
Да, който вярва, не е сам!
Поздравявам те. -
Никиии! Малиновите нощи не се давят, пожелавам ти да не се отървеш от тях!
Липсваше! -
Зачетох се, казах си - интересно. Погледнах автора, казах си - ясно. Прочетох и текстът се оказа далеч от стандартното и предвидимото. Въпреки, че очаквах, че ще е нестандартен и непредвидвидим, изненадата дойде, както винаги при теб, по нов начин. Много приятно ми беше да прочета, особено преживяване в един нов свят!
Не се нуждая от незабравка, да знам, че небето е небе.
...
А човек ме направи и душата си да нося на земетръси.
...
Човеците в молитва, никога не умират сами!
...
И аз имам едни "глухарчени очи", но в друг контекст,
https://otkrovenia.com/bg/stihove/predutrinno-1
ще се радвам, да прочетеш!
Единственото, което не ми хареса тук, е звездното месо, но то е необходимо, щом луната е вълчица... По много интересен начин са свързани образите! -
Да, даже така изглежда, като кукленски водопад.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
