Не се нуждая от незабравка, да знам, че небето е небе.
И във всяка синя точка на калинки, да се губя в
облачно море.
Не се нуждая от всички южни ветрове, да стрелят
на портокалови посоки и заскрежено поле.
Знам, че снежинките са още живи, неродени и безмълвни,
в очите на вятърно дете.
Не се нуждая, от бакърени корсети, обвили листи
и дървена снага.
Изхвърлих вече всички морски червила, че морето
е забравило изпитите лета.
Изхвърлих вече рапанените шнолки, късно е и навярно, ...