Ще си направя кукла стоманена,

за да може нищо да не ù вреди,

ни от вятър ще е повàлена

и на дъжд и слънце ще седи.

Не ще е тя ранима,

щом ще бъде без душа,

но ще е незабравима,

ще е с омайна красота!

С магия от Орисницата веща

ще я дарим с чуден глас

и всеки, който нея среща

ще я слуша във захлас.

Някой даже ще се влюби,

ще я моли, ще се врича вечно,

но само време ще загуби,

чувства ще са ù далечни.

Не искам да ù дам душа,

чиста, нежна, непокорна.

Ще се влюби лудо тя

и не ще е вече волна.

Не искам да й дам сърце,

като мен да бъде все сломена,

ще я раняват, много ще ù е...
по добре да я имат за студена. 

Защото ето - имам си душа,

разпокъсана, вехта от емоции.

Имам си дори сърце,

макар разрязано на порции.

И ще ми се да бях една

неуязвима, без  да се поддам,

но не съм родена аз така...

и не дете, а кукла ще създам!