Разперих ръце, полетях...
Завъртях се, но паднах ранена.
Наказание днешно за вчерашен грях -
бях дръзка, и истинска бях, и сломена...
Прелитах над много сърца
и своята сянка хвърлях над тях.
Разперила своите бели крила,
захвърлила бях и болка и страх...
В душите на свои и чужди
свивах гнезда и кротко заспивах,
забравяйки своите собствени нужди,
чуждите сълзи със свои изтривах...
И ето ме днес на земята -
без криле, сякаш съм блудница.
В чуждо гнездо ме изпрати съдбата,
да странствам в живота подобно на кукувица...
© Може би закъсняла All rights reserved.