Разперих ръце, полетях...

Завъртях се, но паднах ранена.

Наказание днешно за вчерашен  грях -

бях дръзка, и истинска бях, и сломена...

Прелитах над много сърца

и своята сянка хвърлях над тях.

Разперила своите бели  крила,

захвърлила бях и болка и страх...

В душите на свои и чужди

свивах гнезда и  кротко заспивах,

забравяйки своите собствени нужди,

чуждите сълзи  със свои изтривах... 

И ето ме днес на земята -

 без криле, сякаш съм блудница.

В чуждо гнездо ме изпрати съдбата,

да странствам в живота подобно на кукувица...