Като под индиго
дните все едни и същи си вървят.
Суркат се да търсят пътищата на мечтите,
после спихнали мълчат,
Живия живот безмилостно,
място им отрежда,
в настъпилата тишина,
и от нея плахо се процежда скърцане
на оцеляла мъничка мечта.
Сутрин хладно, плахо,
оптимизъм мислите редят,
после дишаш, дишаш, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up