28 февр. 2019 г., 09:36
Като под индиго
дните все едни и същи си вървят.
Суркат се да търсят пътищата на мечтите,
после спихнали мълчат,
Живия живот безмилостно,
място им отрежда,
в настъпилата тишина,
и от нея плахо се процежда скърцане
на оцеляла мъничка мечта.
Сутрин хладно, плахо,
оптимизъм мислите редят,
после дишаш, дишаш, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация