Mar 4, 2014, 9:23 PM

Кум на самотата 

  Poetry » Love
520 0 5
Прекрàчи прага ми навън
и ме остави в самота.
Останах аз самотен пън -
на котките за срамота.
И стàна къщата затвор,
а на душата - катинар.
В сърцето зейна ми отвор.
Леглото ми - оголен нар.
Сега къде да тръгна сам
и кой е близкият ми храм?
Или пък - натежал от срам,
да се смалявам грам след грам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Random works
: ??:??