koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
4 mar 2014, 21:23

Кум на самотата 

  Poesía » De amor
491 0 5

Прекрàчи прага ми навън

и ме остави в самота.

Останах аз самотен пън -

на котките за срамота.

 

И стàна къщата затвор,

а на душата - катинар.

В сърцето зейна ми отвор.

Леглото ми - оголен нар.

 

Сега къде да тръгна сам

и кой е близкият ми храм?

Или пък - натежал от срам,

да се смалявам грам след грам.

 

В душата си ще търся път

и ще си лея там куршум.

А аз самият - в кръв и плът,

на самотата ставам кум.

 

 

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много е хубаво и тъжно.Не вкарвай сърцето в затвор много е тежко така.Пусни го като волна птица в простора да лети.
  • Благодаря, Приятели за коментара и оценките!
    Желая Ве хубав ден!!!
  • "В душата си ще търся път
    и ще си лея там куршум."
    Най-верният път е в душата!Поздрави, Никола!
  • Тъжен избор!
  • Тъжно, Никола.

    Пътят е в Душата!

    Поздрав!
Propuestas
: ??:??