„Отляво“ навярно е много пространно.
Видях го - лежи всяка сутрин до слънцето.
Централно за всичко, наивната рана,
живецът в мъртвило. Оставено пънче.
Защо е на сянка от всички забравено?
Дали е безкрайно пространството в него?
А разума мрази ли с мисли забавени?
Изхранва безмълвно въпросите бегли.
„То - аз съм“ - навярно е твърде наивно.
Излъгано, мамено, спящо сред пепел.
То - искреност, песен, надеждица дивна.
Око за пейзажност под облаци светли. ...