Nov 15, 2007, 8:46 AM

Къде си 

  Poetry » Phylosophy
711 0 21
Да, ела нежен прибой на топлината,
аз съм оня, Млечен Път в здрачината...

Влизаш с обич, през порите, тихо, блажено,
                                                               още, още,
в оная тишина, безмълвно-вибрираща,
                                                               нощна!
А тя, божествено-миросдана, разтопява се,
                                                      без остатък!
Жив съм, обажда се трепет, далечен
                                                             останал!
Оня трепет, най-мъничък на света,
                                                       но възможен,
от всички чудеса на света, струващ
                                                       повече, може би!?
Да, изтръгващ всевъзможни, невъзможни
                                                        откровения
и пеещ със отекнал  собствен глас
                                                        и въжделения,
с милост към страдащия и поклон към
                                                        изящния,
с подадена ръка на добрия, с духовно оръжие,
                                                         към злия!
Да, и с несънувания още сън и мечта,
                                                         несъществуващи!
Подвластен на чародея, превърнат в зло
                                                          или в  добро си!?
Къде си, непознати, а толкова познати,
                                                          търся те...
А може би си толкова близо, на гребена
                                                          на вълната си...
                                                       

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??