Да, ела нежен прибой на топлината, аз съм оня, Млечен Път в здрачината...
Влизаш с обич, през порите, тихо, блажено, още, още, в оная тишина, безмълвно-вибрираща, нощна! А тя, божествено-миросдана, разтопява се, без остатък! Жив съм, обажда се трепет, далечен останал! Оня трепет, най-мъничък на света, но възможен, от всички чудеса на света, струващ повече, може би!? Да, изтръгващ всевъзможни, невъзможни откровения и пеещ със отекнал собствен глас и въжделения, с милост към страдащия и поклон към изящния, с подадена ръка на добрия, с духовно оръжие, към злия! Да, и с несънувания още сън и мечта, несъществуващи! Подвластен на чародея, превърнат в зло или в добро си!? Къде си, непознати, а толкова познати, търся те... А може би си толкова близо, на гребена на вълната си...
Носиш в душата си талант
да обичаш и теб да те обичат,
безприкословно! Защото си
прекрасна слънчева жена с
красиви мисли и чувства.
С обич, мила Мариолче.
Мед ми капе от устата.
Благодаря ви много!!!
Ще си позволя да цитирам Пруст, който е казал,
че четенето става опасно, когато се превърне в самоцел
и се опитва да измести непосредствения развой на мислите ни
и повика на СЪРЦЕТО ни...
Радвам ви се много на непосредствеността!!!
"Оня трепет, най-мъничък на света,
но възможен,
от всички чудеса на света струващ,
повече може би!?" с трепет, като оня, чета и се възхищавам на прекрасните ти творения!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.