Да, ела нежен прибой на топлината,
аз съм оня, Млечен Път в здрачината...
Влизаш с обич, през порите, тихо, блажено,
още, още,
в оная тишина, безмълвно-вибрираща,
нощна!
А тя, божествено-миросдана, разтопява се,
без остатък!
Жив съм, обажда се трепет, далечен
останал!
Оня трепет, най-мъничък на света,
но възможен, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse