May 26, 2015, 9:36 PM

Къде си Човечност 

  Poetry » Phylosophy
817 0 0
Къде си Човечност
През неспирните пламъци на ада,
някъде по средата на рая.
Пърхащи крила на детски пеперуди,
в капана на жилещите стършели.
Капят живи кристали от невинни очи,
струи от извора на притихнала душа.
Черни облаци, няма слънчеви лъчи,
въздуха разнася мириса на кръвта.
Думи и молитви, брадва и тишина.
Очи втренчили се в огледлно отражение.
Спомени наопаки прелитат, без да питат. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Иванов All rights reserved.

Random works
: ??:??