Къде си Човечност
През неспирните пламъци на ада,
някъде по средата на рая.
Пърхащи крила на детски пеперуди,
в капана на жилещите стършели.
Капят живи кристали от невинни очи,
струи от извора на притихнала душа.
Черни облаци, няма слънчеви лъчи,
въздуха разнася мириса на кръвта.
Думи и молитви, брадва и тишина.
Очи втренчили се в огледлно отражение.
Спомени наопаки прелитат, без да питат. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up