Къде си Човечност

През неспирните пламъци на ада,
някъде по средата на рая.
Пърхащи крила на детски пеперуди,
в капана на жилещите стършели.

Капят живи кристали от невинни очи,
струи от извора на притихнала душа.
Черни облаци, няма слънчеви лъчи,
въздуха разнася мириса на кръвта.

Думи  и молитви, брадва и тишина.
Очи втренчили се в огледлно отражение.
Спомени наопаки прелитат, без да питат.

Миг и още малко, глътка въздух и
молба за мъничко вода, но милост няма.
Милост реже на дълбоко! Кажи ми, човече,
кажи,... къде е човечността?