Nov 22, 2018, 1:07 PM

Където славеите плачат 

  Poetry » Love
527 12 13
КЪДЕТО СЛАВЕИТЕ ПЛАЧАТ
Бях готова с теб да тръгна
и не знам защо избягах.
Черен беше като въглен
и горчеше листопадът.
И дордето си ме търсил,
тичах дълго – без посока.
В мен вилняха земетръси,
вила съм от студ и болка.
Тишина ме е вършала
в гневни бури от въпроси.
Сред мъгли потъвах цяла, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Random works
: ??:??