yotovava (Валентина Йотова)
2644 22365
Nov 22, 2018, 1:07 PM

Където славеите плачат 

  Poetry » Love
502 12 13

КЪДЕТО СЛАВЕИТЕ ПЛАЧАТ

 

Бях готова с теб да тръгна

и не знам защо избягах.

Черен беше като въглен

и горчеше листопадът.

 

И дордето си ме търсил,

тичах дълго – без посока.

В мен вилняха земетръси,

вила съм от студ и болка.

 

Тишина ме е вършала

в гневни бури от въпроси.

Сред мъгли потъвах цяла,

бях сълза в око на просяк.

 

В празни домове осъмвах,
гонена съм от трапеза.
Връзвах пустота на възли –

слаба бях да ги разрежа.
 

За какво съм ти – различна,

непонятна, непотребна?

Можеш ли да ме обичаш,

ако мракът ме обсебва?

 

Под клепачите ми звездни

блика, теменужен, здрачът.

Отведи ме там, където

нощем славеите плачат.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??