yotovava (Валентина Йотова)
2644 22373
22.11.2018 г., 13:07 ч.

Където славеите плачат 

  Поезия » Любовна
505 12 13

КЪДЕТО СЛАВЕИТЕ ПЛАЧАТ

 

Бях готова с теб да тръгна

и не знам защо избягах.

Черен беше като въглен

и горчеше листопадът.

 

И дордето си ме търсил,

тичах дълго – без посока.

В мен вилняха земетръси,

вила съм от студ и болка.

 

Тишина ме е вършала

в гневни бури от въпроси.

Сред мъгли потъвах цяла,

бях сълза в око на просяк.

 

В празни домове осъмвах,
гонена съм от трапеза.
Връзвах пустота на възли –

слаба бях да ги разрежа.
 

За какво съм ти – различна,

непонятна, непотребна?

Можеш ли да ме обичаш,

ако мракът ме обсебва?

 

Под клепачите ми звездни

блика, теменужен, здрачът.

Отведи ме там, където

нощем славеите плачат.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??